Руският революционер Леон Троцки е убит в Мексико

Автор: Peter Berry
Дата На Създаване: 12 Август 2021
Дата На Актуализиране: 9 Може 2024
Anonim
Ледоруб для Троцкого. Хроника одной мести | Телеканал "История"
Видео: Ледоруб для Троцкого. Хроника одной мести | Телеканал "История"

Руският революционер в изгнание Леон Троцки е смъртоносно ранен от убиец на ледена брадва в състава му извън Мексико Сити. Убиецът Рамон Меркадер беше испански комунист и вероятен агент на съветския лидер Йосиф Сталин. Троцки почина от раните си на следващия ден.


Роден в Украйна на руско-еврейски родители през 1879 г., Троцки прегръща марксизма като юноша и по-късно отпада от Одеския университет, за да помогне за организирането на подземния Южноруски работнически съюз. През 1898 г. е арестуван заради революционната си дейност и изпратен в затвора. През 1900 г. е заточен в Сибир.

През 1902 г. той избяга в Англия, използвайки подправен паспорт под името Леон Троцки (първоначалното му име беше Лев Давидович Бронщайн). В Лондон той си сътрудничи с болшевишкия революционер Владимир Илич Ленин, но по-късно се намеси на меншовистките фракции, които се застъпват за демократичен подход към социализма. С избухването на Руската революция от 1905 г. Троцки се завръща в Русия и при разпадането на революцията отново е заточен в Сибир. През 1907 г. той отново избягал.

През следващото десетилетие той е изгонен от редица държави заради радикализма си, живее в Швейцария, Париж, Испания и Ню Йорк, преди да се върне в Русия в началото на революцията през 1917 г. Троцки играе водеща роля в Вземането на властта на болшевиките, завладявайки по-голямата част от Петроград преди триумфалното завръщане на Ленин през ноември. Назначен за секретар на външните работи на Ленин, той преговаря с германците за прекратяване на участието на Русия в Първата световна война. През 1918 г. той става комисар по войната и започва да изгражда Червената армия, която успява да победи антикомунистическата опозиция в руската Гражданска война. В началото на 20-те години Троцки изглеждаше наследник на Ленин, но той загуби в борбата за наследство, след като Ленин се разболя през 1922 година.


През 1924 г. Ленин умира, а Йосиф Сталин се очертава като лидер на СССР. Срещу заявената политика на Сталин, Троцки призова за продължаваща световна революция, която неизбежно би довела до демонтирането на все по-бюрократичната съветска държава. Той също така критикува новия режим за потискане на демокрацията в Комунистическата партия и за неспособността да разработи адекватно икономическо планиране. В отговор Сталин и неговите привърженици започнаха пропагандна контраатака срещу Троцки. През 1925 г. е отстранен от поста си във военния комисариат. Една година по-късно той е изключен от Политбюро, а през 1927 г. от Комунистическата партия. През януари 1928 г. Троцки е депортиран от съветския лидер Йосиф Сталин в Алма-Ата в отдалечена съветска Централна Азия. Той живее там във вътрешно изгнание една година, преди да бъде прогонен от СССР завинаги от Сталин.

Той е приет от правителството на Турция и се установява на остров Принкипо, където работи върху довършването на своята автобиография и история на Руската революция. След четири години в Турция, Троцки живее във Франция, а след това в Норвегия и през 1936 г. получава убежище в Мексико. Намирайки се със семейството си в предградие на Мексико Сити, той беше признат за виновен в държавна измяна по време на чистките на Сталин от политическите му врагове. Той оцеля при нападение с картечница, извършено от сталинистки агенти, но на 20 август 1940 г. стана плячка на Рамон Меркадер, испански комунист, спечелил доверието на домакинството на Троцки. Съветското правителство отрече отговорността и Меркадер беше осъден на 20 години затвор от мексиканските власти.


На сутринта след убийството на д-р Мартин Лутър Кинг-младши, градските служители в Бостън, Масачузетс, се караха да се подготвят за очаквана втора нощ на жестоки размирици. Подобна подготовка се праве...

Джеймс Браун започва професионалната си кариера във време, когато рокендролът отваря нови възможности за черните артисти да се свързват с бялата публика. Но пътят, който пое към славата, не мина през ...

Избор На Читатели