Владимир Ленин, архитектът на болшевишката революция и първият водач на Съветския съюз, умира от мозъчен кръвоизлив на 54-годишна възраст.

В началото на 1890-те Ленин изоставя кариерата си по право, за да се посвети на марксисткото изследване и провокирането на революционна дейност сред руските работници. Арестуван и заточен в Сибир през 1897 г., по-късно пътува до Западна Европа, където през 1903 г. създава болшевишката фракция на Руската социалдемократическа работническа партия. Болшевиките бяха войнствена партия от професионални революционери, които се стремяха да свалят царското правителство и създадоха на негово място марксистко правителство.

През 1905 г. работниците въстанали в Русия, но едва през 1917 г. и катастрофалното участие на Русия в Първата световна война Ленин осъзнал, че е дошла възможността за комунистическа революция. През март 1917 г. гарнизонът на руската армия в Петроград дефектира до болшевишката кауза и цар Николай II е принуден да абдикира. Ленин веднага напуска Швейцария и преминава германските вражески линии, за да пристигне в Петроград на 16 април 1917 г. Шест месеца по-късно, под негово ръководство, болшевиките превземат властта в Русия, а Ленин става виртуален диктатор на страната. Гражданската война и чуждестранната намеса обаче забавят пълния болшевишки контрол над Русия до 1920 година.

Правителството на Ленин национализира промишлеността и разпределя земя, а на 30 декември 1922 г. е създаден Съюзът на Съветските социалистически републики (СССР). След смъртта на Ленин в началото на 1924 г. тялото му е балсамирано и поставено в мавзолей в близост до Московския Кремъл. Петроград е преименуван на Ленинград в негова чест. Неговият колега революционер Йосиф Сталин го наследи като лидер на Съветския съюз.