Сутринта на 7 юли 2019 г. бомбите са взривени в три препълнени лондонски метро и един автобус по време на пиковия час в града. При синхронизираните самоубийствени атентати, за които се смяташе, че са дело на Ал Кайда, бяха убити 56 души, включително бомбардировачите, и ранени още 700. Това беше най-голямото нападение срещу Великобритания след Втората световна война. Не беше дадено предупреждение.
Влаковите бомбардировки бяха насочени към метрото в Лондон, градската метро. Почти едновременни експлозии, около 8:50 ч., Са възникнали във влакове на три места: между станциите Aldgate и Liverpool Street по Circle Line; между станциите Russell Square и King's Cross по линията на Пикадили; и на станцията Edgware Road, също по линия на кръга. Почти час по-късно беше ударен и двуетажен автобус на Upper Woburn Place близо до площад Tavistock; покривът на автобуса беше откъснат от взрива.
Атаките се състояха, когато световните лидери, включително британският премиер Тони Блеър, се срещаха на срещата на върха на Г-8 в близката Шотландия. В своите забележки след като научи за взривовете, Блеър нарече атаките варварски и посочи, че провеждането им едновременно с срещата на върха на Г-8 е най-вероятно целенасочено. По-късно той обеща да види отговорните да бъдат изправени пред съда и че Великобритания, основен партньор на САЩ във войната в Ирак, няма да бъде сплашена от терористи.
От четиримата атентатори самоубийци три са родени във Великобритания и един в Ямайка. Трима живееха в или близо до Лийдс в Западен Йоркшир; един пребивавал в Айлсбъри в Бъкингамшир. Ал Кайда официално пое отговорността за атентатите на 1 септември 2019 г. във видеокасета, пусната в телевизионната мрежа на Ал Джазира.
Две седмици по-късно, на 21 юли 2019 г., беше направен опит за втори набор от четири бомбардировки, също насочен към транзитната система на града, но не успя, когато експлозивите само частично взривиха.Четиримата мъже, за които се твърди, че са виновни за провалените атаки, бяха арестувани в края на юли.
Приблизително 3 милиона души карат Лондонското метро всеки ден, а други 6,5 милиона използват градската автобусна система.
