Само ден след смъртта на дългогодишния съветски диктатор Йосиф Сталин, Георги Маленков е обявен за премиер и първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз. Манковският мандат беше изключително кратък и в рамките на няколко седмици той беше отблъснат от Никита Хрушчов.
Маленков е един от малкото болшевики от старо време, оцелели в кървавите чистки на Сталин от 30-те години. Тиха фигура, която сякаш предпочиташе да работи на заден план, Маленков не беше възприет сериозно от много свои връстници в съветското правителство, но под зоркия поглед на Сталин той продължи иерархията на Комунистическата партия през 30-те и 40-те години на миналия век. До края на 40-те години се смяташе, че той ще наследи Сталин. Когато Сталин почина през март 1953 г., Маленков зае поста премиер и първи секретар на Комунистическата партия. Изглежда, че той може да има реформаторски поток, тъй като той призовава за намаляване на военните разходи и облекчаване на политическите репресии в Съветския съюз и страните от източния блок. Тези действия може да са доказали неговото отмяна. Само за две седмици основният му политически опонент в Комунистическата партия Никита Хрушчов беше организирал коалиция от политически и военни лидери срещу Маленков и пое първия секретар.
През февруари 1955 г. същата тази група гласува Маленков за премиер и хрушчов марионетка Николай Булганин поема. Маленков кипи при това действие и през 1957 г. се присъединява към заговор за сваляне на Хрушчов. Когато опитът се проваля, той е освободен от правителствените си длъжности и изключен от Комунистическата партия. Вместо затвор Маленков се изправи пред позора да бъде изпратен в Казахстан, за да изпълнява функциите на ръководител на хидроелектрическа операция. Умира през 1988г.
Маленков беше фигура на прехода от желязната диктатура на Йосиф Сталин към по-умерения режим, създаден от Никита Хрушчов. В ироничен завой на Хрушчов в крайна сметка подкрепи много от реформите, предложени първо от Маленков.
