Две земетресения засегнаха Армения на този ден през 1988 г., убивайки 60 000 души и унищожи близо половин милион сгради. Двете тремори, само минути на разстояние, бяха измерени с магнитуд 6,9 и 5,8 и се усещаха толкова далеч, колкото Грузия, Турция и Иран.

Беше 11:41 ч., Когато първото по-мощно земетресение удари три мили от Спитак, град на около 30 000 и 20 мили северозападно от Кировакан. Епицентърът се намираше недалеч от повърхността, което отчасти отчита страшното разрушение. Също така, само четири минути по-късно тремор с магнитуд 5,8 удари наблизо, срути сгради, които едва успяха да удържат по време на първия трус. Разрушаването на осем мили от земните широки крака в петната по-късно беше установено, че е причинено от земетресенията.

Спитак преживя близо до пълно унищожение. Повечето от структурите в града бяха или евтино построени, или с тухлени или каменни покриви и почти всички се срутиха от треперенето. В Ленинакан, вторият по големина град в Армения с близо 300 000 жители, около 80 процента от сградите не успяха да издържат. Едният мащаб на унищожаване надхвърли способността на страната да реагира. Още по-лошото е, че служители (контролирани от съветското правителство по това време) забавиха даването на разрешение за спасители и работници, помагащи да влязат в района. Всъщност 10 дни след земетресенията всички чужденци бяха разпоредени.

Тези спасители, които успяха да влязат, работеха повече от седмица, опитвайки се да намерят оцелели. Последният оцелял е изваден от развалините на 15 декември. Много експерти смятат, че смъртният брой може би далеч надхвърли първоначалната оценка за 60 000, тъй като хиляди хора са получили смазващи наранявания по време на труса. Тези жертви често са имали бъбречни проблеми след травмата и са умрели, когато местните здравни служители не са били оборудвани да ги лекуват.

Когато възстановяването започна в следващите години, се обърна повече внимание на използването на подходящи строителни материали и поставянето на ограничения по височина на сградите.