На 27 юни 1950 г. президентът Хари С. Труман обявява, че нарежда на американските въздушни и военноморски сили в Южна Корея, за да подпомогнат демократичната нация в отблъскването на инвазия от комунистическата Северна Корея. Съединените щати предприеха голямата военна операция, обясни той, за да наложи резолюция на Организацията на обединените нации, която призовава за прекратяване на военните действия и за предотвратяване на разпространението на комунизма в Азия. В допълнение към нареждането на американските сили в Корея, Труман също така разположи 7-ия флот на САЩ в Формоза (Тайван), за да се пазят от нахлуването от комунистически Китай и нареди да се ускори военната помощ на френските сили, воюващи срещу комунистическите партизани във Виетнам.
На конференцията в Ялта към края на Втората световна война САЩ, СССР и Великобритания се съгласиха да разделят Корея на две отделни окупационни зони. Страната беше разделена по 38-ия паралел, като съветските сили окупираха северната зона, а американците бяха разположени на юг. През 1947 г. САЩ и Великобритания призовават за свободни избори в цяла Корея, но Съветите отказват да се съобразят. През май 1948 г. в Северна Корея е провъзгласена комунистическата държава на Корейската демократична народна република. През август в Южна Корея е създадена демократичната република Корея. До 1949 г. и САЩ, и СССР бяха изтеглили по-голямата част от войските си от Корейския полуостров.
Призори на 25 юни 1950 г. (24 юни в Съединените щати и Европа) 90 000 комунистически войски от Севернокорейската народна армия нахлуха в Южна Корея през 38-ия паралел, като хванаха изцяло силите на Република Корея и ги хвърлиха набързо южно отстъпление. Следобед на 25 юни Съветът за сигурност на САЩ се срещна на спешна сесия и одобри резолюция на САЩ, призоваваща за „незабавно прекратяване на военните действия“ и изтегляне на севернокорейските сили към 38-ия паралел. По това време СССР бойкотира Съвета за сигурност заради отказа на САЩ да признае Китайската народна република и така пропусна шанса си да наложи вето на тази и други ключови резолюции на САЩ.
На 27 юни президентът Труман обяви на нацията и на света, че Америка ще се намеси в конфликта в Корея, за да предотврати завладяването на независима нация чрез комунизма. Труман предполагаше, че СССР стои зад нахлуването в Северна Корея и всъщност Съветите дадоха мълчаливо одобрение за нахлуването, което беше извършено със съветски танкове и оръжия. Въпреки опасението, че намесата на САЩ в Корея може да доведе до открита война между Съединените щати и Русия след години на „студена война“, решението на Труман беше посрещнато с огромно одобрение от Конгреса и американската общественост. Труман не поиска обявяване на война, но Конгресът гласува да удължи проекта и упълномощи Труман да извика резервисти.
На 28 юни Съветът за сигурност се срещна отново и в продължителното отсъствие на Съветския съюз прие резолюция на САЩ, одобряваща използването на сила срещу Северна Корея. На 30 юни Труман се съгласи на американските сухопътни сили в Корея, а на 7 юли Съветът за сигурност препоръча всички американски сили, изпратени в Корея, да бъдат поставени под командването на САЩ. На следващия ден генерал Дъглас Макартър беше назначен за командир на всички американски сили в Корея.
През първите месеци на войната американските сили, ръководени от САЩ, бързо напреднаха срещу севернокорейците, но китайските комунистически войски влязоха в разгрома през октомври, като хвърлиха съюзниците на прибързано отстъпление. През април 1951 г. Труман освобождава Макартър от командването си, след като публично заплашва да бомбардира Китай в противовес на заявената военна политика на Труман. Труман се опасяваше, че ескалация на битките с Китай ще привлече Съветския съюз в Корейската война.
До май 1951 г. комунистите са изтласкани обратно към 38-ия паралел и бойната линия остава в тази околност до края на войната. На 27 юли 1953 г., след две години преговори, е подписано примирие, с което се прекратява войната и се възстановява подразделението на Корея от 1945 г., което съществува и до днес. Приблизително 150 000 войници от Южна Корея, Съединените щати и участващите държави от САЩ са убити в Корейската война, а толкова милиони южнокорейски цивилни загинаха. Около 800 000 комунистически войници са убити, а над 200 000 цивилни от Северна Корея са загинали.
Първоначалната цифра на загубените американски войски 54 246 убити стана противоречива, когато Пентагонът призна през 2019 г., че всички американски войски, убити по целия свят през периода на Корейската война, бяха включени в това число. Например всеки американски войник, убит в автомобилна катастрофа навсякъде по света от юни 1950 г. до юли 1953 г., се счита за жертва на войната в Корея. Ако тези смъртни случаи се извадят от общо 54 000 души, оставяйки само американците, които са загинали (от каквато и да е причина) в корейския театър на операциите, общият брой на загиналите в САЩ в Корейската война е 36,516.
