Джон Мериман, щатски законодател от Мериленд, е арестуван за опит да попречи на войските на Съюза да се преместят от Балтимор във Вашингтон по време на Гражданската война и се провежда във Форт Макенри от военни служители на Съюза. Адвокатът му незабавно потърси документ за хабес корпус, за да може федерален съд да разгледа обвиненията. Въпреки това президентът Ейбрахам Линкълн реши да спре правото на habeas corpus, а генералът, командващ Fort Fort McHenry, отказа да предаде Merryman на властите.

Федералният съдия Роджър Тани, главният съдия на Върховния съд (а също и авторът на скандалното решение на Дред Скот), постанови решение, че президентът Линкълн няма правомощието да спира хабес корпуса. Линкълн не отговори, обжалва и не разпореди освобождаването на Мериман. Но по време на речта на 4 юли Линкълн предизвика предизвикателство, настоявайки, че трябва да спре правилата, за да потуши въстанието на юг.

Пет години по-късно нов Върховен съд подкрепи по същество решението на правосъдието Тани: В несвързано дело съдът постановява, че само Конгресът може да спре хабес корпуса и че цивилните не са обект на военни съдилища, дори и по време на война.

Това не беше първият или последният път, когато федералното правителство на САЩ умишлено игнорира собствените си закони по време на раздори. Стотици хиляди японски американци бяха изпратени в лагери за интерниране след нападението над Пърл Харбър и влизането на Америка във Втората световна война. След четиридесет години комисия на конгреса на САЩ определи, че тези, държани в лагерите, са били жертва на дискриминация. Всеки оцелял от лагера получи обезщетение от 20 000 долара от правителството на САЩ.