На този ден през 1962 г. в пресцентъра на Белия дом се казва, че президентът Джон Ф. Кенеди има настинка; в действителност той провежда тайни срещи със съветници в навечерието на заповедта за блокада на Куба.

Кенеди беше в Сиатъл и планираше да присъства на световния панаир в Сиатъл Century 21, когато неговият прессекретар обяви, че се е заразил с „инфекция на горните дихателни пътища”. Президентът отлетя обратно във Вашингтон, където уж легна, за да се възстанови от настинката си.

Четири дни по-рано Кенеди видя фотографско доказателство, че Съветите изграждат 40 обекта за балистични ракети на остров Куба с ударното разстояние на Съединените щати. Предполагаемият покой на Кенеди всъщност беше тайна сесия с маратон със съветници, за да се вземе решение за отговор на съветските действия. Групата вярвала, че Кенеди има три възможности за избор: да преговаря с руснаците за премахване на ракетите; да бомбардират ракетните площадки в Куба; или да извърши военноморска блокада на острова. Кенеди избра да блокира Куба, като реши да бомбардира ракетните обекти само ако се окажат необходими допълнителни действия.

Блокадата започна на 21 октомври и на следващия ден Кенеди изнесе публично обръщение, в което предупреди американците за ситуацията и призова съветския премиер Никита Хрушчов да премахне ракетите или да отвърне на отмъщението от страна на САЩ. Хрушчов отговори, че повече кораби евентуално пренасят военни товари до Куба и позволяват строителството на обектите да продължи. През следващите шест дни кубинската ракетна криза, както е известно, доведе света до ръба на глобалната ядрена война, докато двамата лидери се включиха в напрегнати преговори чрез телеграма и писмо.

До 28 октомври Кенеди и Хрушчов постигнаха споразумение и хората от двете страни на конфликта въздъхнаха колективно, но предпазливо въздъхнаха. Кубинските ракетни площадки бяха демонтирани и в замяна Кенеди се съгласи да затвори американските ракетни обекти в Турция.