След месеци на остър дебат Конгресът приема Мисури Компромис, законопроект, който временно разрешава първия сериозен политически сблъсък между робството и антиславянските интереси в американската история.
През февруари 1819 г. представителят Джеймс Талмадж от Ню Йорк внесе законопроект, с който Мисури ще бъде приет в Съюза като държава, в която робството е забранено. По онова време е имало 11 свободни държави и 10 робски държави. Южните конгресмени се опасяват, че влизането на Мисури като свободна държава ще наруши баланса на силите между Север и Юг, тъй като Северът далеч надхвърля Юга по население и по този начин представителите на САЩ. Противниците на законопроекта също поставят под въпрос конгреса на прецедента за забрана на разширяването на робството в територия, където статутът на роб е бил предпочитан.
Дори след като през декември 1819 г. Алабама получи държавност без забрана за практикуването на робството, Конгресът остана в безизходица по въпроса за Мисури. Накрая беше постигнат компромис. На 3 март 1820 г. Конгресът прие законопроект, предоставящ държавността на Мисури като робска държава при условие, че робството трябва да бъде забранено завинаги в останалата част от Луизиана, закупуваща северно от 36-ия паралел, който протича приблизително по южната граница на Мисури. Освен това Мейн, бивш част от Масачузетс, беше приет за свободна държава, като по този начин запази равновесието между северните и северните сенатори.
Компромисът в Мисури, макар и критикуван от мнозина от двете страни на дебата за робството, успя да запази Съюза заедно повече от 30 години. През 1854 г. той е отменен от Закона за Канзас-Небраска, който диктува, че робският или свободният статус трябва да се решава чрез народен вот на териториите на Канзас и Небраска; въпреки че и двете бяха на север от 36-ия паралел.
