Шест дни след смъртта на Ху Яобанг, сваленият реформаторски настроен лидер на Китайската комунистическа партия, около 100 000 студенти се събират на пекинския площад Тянанмън, за да отбележат Ху и да изразят недоволството си от авторитетното комунистическо правителство на Китай. На следващия ден в Голямата народна зала на Тиананмън се проведе официална поминална служба за Ху Яобанг, а представителите на студентите отнесоха петиция до стъпалата на Голямата зала с искане да се срещнат с премиера Ли Пен. Китайското правителство отказа подобна среща, което доведе до общ бойкот на китайските университети в цялата страна и широко призовава за демократични реформи.
Пренебрегвайки предупрежденията на правителството за насилствено потискане на всякакви масови демонстрации, студенти от над 40 университета започнаха поход към Тянанмън на 27 април. Студентите се присъединиха от работници, интелектуалци и държавни служители и до средата на май повече от милион души бяха напълнени площадът, мястото на провъзгласяването на Мао Цзедун от Китайската народна република през 1949 г. на Майо Цзедун. На 20 май правителството официално обяви военно положение в Пекин и бяха повикани войски и танкове, които да разпръснат дисидентите. Голям брой студенти и граждани обаче блокираха аванса на армията и до 23 май правителствените сили се изтеглиха в покрайнините на Пекин.
На 3 юни, когато преговорите за прекратяване на протестите спряха и призивите за демократични реформи ескалират, войските получиха нареждане от китайското правителство да възстановят Тиананмън на всяка цена. До края на следващия ден китайските войски насилствено разчистиха площадите Тянанмън и улиците на Пекин, убивайки стотици демонстранти и арестувайки хиляди протестиращи и други заподозрени дисиденти. През седмиците след разгрома на правителството неизвестен брой дисиденти бяха екзекутирани, а комунистическите твърди лайнери поеха твърд контрол над страната.
Международната общност беше възмутена от инцидента, а икономическите санкции, наложени от САЩ и други страни, доведоха икономиката на Китай в упадък. В края на 1990 г. обаче международната търговия се възобнови, отчасти благодарение на освобождаването на Китай от няколкостотин затворници дисиденти.
