Първият конгрес на САЩ одобрява 12 изменения на конституцията на САЩ и ги изпраща на държавите за ратифициране. Измененията, известни като Бил за правата, бяха предназначени да защитят основните права на гражданите на САЩ, като гарантират свободата на словото, печата, събранията и упражняването на религията; правото на справедлива правна процедура и носене на оръжие; и че правомощията, които не са делегирани на федералното правителство, са запазени за държавите и народа.
Повлиян от английския Бил за правата от 1689 г., Бил за правата е почерпен и от Декларацията за правата на Вирджиния, изготвена от Джордж Мейсън през 1776 г. Мейсън, роден вирджинец, е пожизнен шампион за индивидуални свободи и през 1787 г. присъства Конституционната конвенция и критикува окончателния документ за липсата на конституционна защита на основните политически права. В процеса на ратификация, който последва, Мейсън и други критици се съгласиха да одобрят Конституцията в замяна на увереността, че измененията веднага ще бъдат приети.
През декември 1791 г. Вирджиния стана 10-та от 14 щата, които одобряват 10 от 12-те изменения, като по този начин дават на Бил за правата мнозинството от две трети от ратификацията на държавата, необходима, за да я направи законна. От двете изменения, които не са ратифицирани, първата се отнася до системата на представителство на населението, докато втората забранява закони, вариращи плащането на членовете на конгреса от влизането в сила до избирането на избори. Първото от тези две изменения никога не е ратифицирано, докато второто е окончателно ратифицирано повече от 200 години по-късно, през 1992 година.
